Къде живеят бозайниците?

Къде живеят бозайниците?

Въпреки привилегированото положе­ние, което имат бозайниците в днешната фауна на Земята, техният брой е доста по - малък в сравнение с оста­налите животни.

Когато известният шведски приролоизпитател Карл Линей публи­кувал през 1758 година десетото издание на своята прочута книга "Система на природата", в нея научно били описани само 86 вида бозайници.

Днес, вече броят на описаните видо­ве бозайници достига 4100 - 4200 и повече. Тези цифри могат да се счи­тат за много близки до действител­ния днешен брой на бозайниците, тъй като тези животни са вече доста добре изучени и много рядко се случва зоолозите да открият не­познати още видове сред тях.

 
Изключително добрата приспособеност на бозайниците към раз­личните условия на природната сре­да е причина малко по малко те да заселят цялата подходяща площ за живот върху нашата планета.

"Дев­ствените" екваториални джунгли, без­крайните савани и тундри, вечните арктични ледове, мрачните океан­ски дълбини - всички те са завладяни от едни или други бозайници. По­степенно в течение на хиляди и мили­они години те са заселили цялата земна шир - от единия полюс до другия, от дълбините на океана до вечно заснежените планински върхо­ве.

Повечето бозайници са обитате­ли на земната суша. Не малко от тях обаче са успели по време на своята дълга еволюция да се приспособят към плуване или към летене. Близо хиляда на брой са видовете приле­пи, които летят не по - лошо от пти­ците. Повече от сто на брой са и ви­довете бозайници (например сире­ните, китообразните и перконогите), които са истински конкуренти на рибите в безкрайната водна шир.

Географското разпространение на бозайниците, както и на другите животни, се предопределя главно от климата и от растителността. Едни са видовете сред джунглите, други сред арктичните ледове, широко­листните гори в умерените области или сред знойните пустини. Цялата досегашна  биография  на нашата планета потвърждава пряката зави­симост между външните фактори и еволюцията на животинския свят.

В течение на хиляди и милиони години бозайниците са били подло­жени на различни въздействия как­то от страна на климата, така и от местоположението на континентите. Зависимостта от тези два фактора е причина днешните континенти да са населени не само от различни видо­ве, но и от доста различни родове, семейства или разреди бозайници.

За нашия европейски континент са характерни, или както се казва, ендемични,  например, остромуцунестите насекомоядни десмани, кои­то липсват по другите континенти. Само в Африка живеят видроподоб­ните земеровки, златистите кърти­ци, шипоопашатите катерици, тръс­тиковите плъхове, жирафите, хипо­потамите и забележителният тръбозъб.

Остров Мадагаскар има свои характерни бозайници като темреците (четинести таралежи), лемурите и най-вече рядката маймуна - ръконожка.

Само в огромната по площ тери­тория на Азия се срещат летящият кагуан, дивият кон тарпан, тупаите, дългопръстите маймуни и гибоните.

Къде живее гибонаСеверна Америка има също свои ендемични бозайници като кенгуруподобните плъхове, вилорогата ан­тилопа и огромният овцебик. Много по - богата на свойствени само за нея бозайници е Централна и Южна Америка. Това е родината на листоносите и на кръвосмучещите приле­пи, на чудноватите ленивци, мравояди и броненосци, на гиганта сред насекомоядните - капибарата, на остроноктестите маймуни и на маймуните - ревачи, капуцини и макаци.

Само за територията на Южна Аме­рика са свойствени торбестите плъхове, морските свинчета, ламите и високопланинската чинчила.

Къде живее коалатаОще по - своеобразна и забележи­телна на ендемични бозайници е фауната на отдавна изолираната и доста отдалечена от другите конти­ненти Австралия. Само на този кон­тинент и на някои от околните му острови (например Нова Гвинея и Тасмания) живеят ехидните, кенгуратата, бандикутите и вомбатите, торбестите мравояди, къртици и хищници, чудноватата птицечовка и кротката коала.

Къде живее кенгурутоВ най - голяма степен климатът и растителността са причина за фор­мирането на характерна фауна от бозайници и в различните клима­тични или растителни зони на на­шата планета. Не случайно в умере­ната климатична зона на Европа, Азия и Северна Америка се срещат само къртиците, таралежите, бобри­те, хомяците и мечките. Обратно, в тропическите области на земята са разпространени плодоядните приле­пи, панголините, елените - джуджета, дивите биволи, тапирите, носорози­те, слоновете и човекоподобните маймуни.

Къде живее тапираТоплокръвието на бозайниците е причина те да се срещат от Северния до Южния полюс и колкото се отива по - близо до един от полюсите, толкова повече тяхно­то разнообразие намалява и в сами­те райони на вечния студ то е вече минимално. Обратно, колкото оти­ваме повече към екватора, толкова бозайниците стават все по - разнооб­разни и броят на видовете им се уве­личава.

Животни в АрктикаСамо един пример е доста­тъчен, за да се уверим в това. На територията на малката централноамериканска държава, Коста Рика, жи­веят около 196 вида бозайници, докато вър­ху територията на тридесетократ­но по - голямата от нея Аляска са на­мерени само 29 вида!

Видовото бо­гатство на бозайниците в тропиче­ските области е обаче обратно пропорционално на броя на индивиди­те от всеки вид и е винаги доста по - малко, отколкото изключителното богатство на индивиди при бозай­ниците във вечно заледената Аркти­ка или Антарктида.

5.0, 1 гласа
прегледи 3044

Препоръчани продукти

Подобни статии

Защо пингвините не летят?

Защо пингвините не летят?

Ново проучване показва, че пингвините са загубили способността си да летят заради това, че са започн...