Кой каза, че кучетата не могат да играят покер?

Кой каза, че кучетата не могат да играят покер?

Касиус Кулидж е от онези артисти, чието име малцина биха разпознали, въпреки че изкуството им е известно на милиони хора по цял свят. И макар името му да не се споменава редом до тези на Дали, Пикасо или Ърнст, все пак Касиус е оставил своя отпечатък в сюрреализма. Той е авторът на световноизвестната поредица от картини “Кучета играят покер”.

“Кучета играят покер” е общото название на 18 картини, на които Кулидж изобразява…кучета, които играят покер. Илюстрациите на Касиус, обаче, не са случайни хрумвания на ексцентричен художник. Серията представя живота на американската средна класа от началото на 20 в. За САЩ това е период на индустриален бум, който довежда със себе си не само промени на работното място, но и в социалния живот. В крак с времето си, картините на Кулидж изобразяват развлечения, които се считали за изцяло мъжки - играта на карти, с чаша уиски в лапа и лула в устата. Какво съобщение Кулидж е искал да предаде със своите творби така и не става ясно. Затова и прочитът на серията “Кучета играят покер” и до днес е отворен към всякакви интерпретации. Никой не знае и защо е избрал да рисува точно кучета.

И докато фенове и критици на Кулидж дебатират около целта и значението на неговите картини, животът на Касиус е далеч по-малко обсъждана тема. А през своите 89 години на този свят, Кулидж се захваща с толкова поприща, че за него може да се напишат няколко тома книги. През голяма част от живота си Кулидж е повече предприемач отколкото артист. Роден в Антверпен, Ню Йорк, Касиус създава първата банка в своя роден град. Банкерството, обаче му омръзва, затова се насочва към фармацията, която също не задържа дълго интереса му. Следват опити в издаването на вестник, бояджийството, образователната система, фермерството и къде ли още не.

Рисуването, обаче, остава голямата страст на Кулидж, който през 1903 подписва договор с издателската къща Браун и Бигълоу. Кулидж е нает да нарисува картини, които ще бъдат отпечатвани върху рекламни материали. Така се появяват 16 творби от серията “Кучета играят покер” (Кулидж рисува по една на същата тематика преди и след изпълнението на договора си). Илюстрациите много бързо стават символ на американската култура, като служат за вдъхновение на друг иноватор в изобразителното изкуство - Анди Уорхол. През 2005 две от картините на Кулидж бяха пуснати на търг с очакване да се продадат за не повече от $50 000. Очакванията бяха сериозно надминати, като двете картини се продадоха за близо $600 000.

Ако превъртим лентата до днешни дни ще видим, че покерът и кучетата могат да съжителстват не само на платното, ами и в реалния живот. За това свидетелства професионалният покер играч Андре Аккари.

Освен че е на трето място по печалби от покер в родната Бразилия, Аккари е и меко казано почитател на кучетата. Бразилецът развъжда голдън ретривъри, като притежава над 30 от тази порода. Освен това, Аккари има и хотел за кучета в Сао Пауло. За това си начинание Андре споделя: “Бизнесът с хотели за кучета в Бразилия е почти като покер. Като треска е.” Покер играчът допълва, че в южноамериканската страна има неистов интерес към хотелите за кучета, какъвто има и към покера. Неговата прогноза е, че до няколко години той ще е вторият най-популярен спорт в Бразилия след футбола. Аккари прави паралел и между развъждането на своите кучета и играта на карти. “Когато сложиш заедно мъжко и женско куче трябва да правиш много изчисления. Ако се справиш добре ще се получи перфектно куче.”

Кучетата и покерът рядко биват споменавани в едно изречение. Кулидж успява да ги комбинира и по този начин създава едни от най-запомнящите се образи в американската поп култура. Ако пък Андре Аккира успее да научи своите ретривъри на покер не само би се получил доста интересен турнир, но и творбите на Кулидж биха добили ново значение.


Снимка: wikimedia

Препоръчани продукти

Подобни статии