Влизат в сила промените в Наредба 26 за директните фермерски продажби

Влизат в сила промените в Наредба 26 за директните фермерски продажби

Измененията и допълненията в Наредба 26/2010 на МЗХ за директните продажби на фермерски продукти са окончателно одобрени и нотифицирани от Европейския съюз и е стартирана процедура за обнародването им в „Държавен вестник".

Това съобщи Тодор Тодоров, старши експерт в Дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните" в МЗХ. Новината бе съобщена по време на семинар „Преработка във фермата и директна продажба на сурово мляко и млечни продукти по изискванията на Наредба 26/2010 г. на МЗХ", в който се включиха близо 70 експерти от всички 28 Областни дирекции по безопасност на храните, Министерство на земеделието и храните, чуждестранни експерти и неправителствени организации.
 
Събитието бе организирано от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Биоселена в рамките на проекта „За Балкана и хората", финансиран от Българо-Швейцарската програма. Наредба 26 позволява преработката във фермата и директно пласиране на пазара на продукти на малки фермери.
 
Промените, които ще влязат в сила съвсем скоро, предвиждат значителни облекчения за малките производители. Увеличават се близо двойно количествата на сурово овче, козе и биволско мляко, които могат да бъдат продавани директно. Увеличава се също количеството яйца, сладководна и соленоводна риба, които могат да бъдат продавани директно.
 
Разширява се териториалният обхват и фермерите вече ще могат да продават продукцията си и в съседен район, не само в животновъдната област, където е регистриран обектът им. Дава се възможност за директна продажба на пчелни продукти и дивечово месо, като за тях няма териториален обхват. Въвежда се възможността да се използва „мобилна мандра", в която планинските фермери могат да преработват козе, овче и биволско мляко и използването на „мобилни витрини" за продажбата на същите продукти.

„Събитието беше изключително ползотворно, тъй като събра на едно място водещи експерти по безопасността на храните, включващи представители на всички 28 областни дирекции на БАБХ",

коментира д-р Мая Макавеева, Директор на Дирекция „Контрол на качеството" в БАБХ.

„Това ни позволи да дискутираме и да стигнем до уеднаквяване на изискванията и правила за общо прилагане, за да може контролът по места да е еднакъв",

допълни тя. Това е станало възможно след като експертите са посетили конкретни ферми, които предстои да бъдат регистрирани по Наредба 26 и те са били прегледани като инфраструктура, хигиена и оборудване. В работните групи с помощта на гостуващия експерт от Швейцария д-р Пол Бос, който е ръководител на Инспектората по храните в Кантон Берн, са били набелязани общите изисквания за контрол и е бил подготвен чернови вариант на указания за прилагане на Наредбата.

„За нас е изключително важно Наредба 26 да започне да работи, тъй като търсене на фермерски продукти така или иначе има и такъв пазар съществува, но в него трябва да бъдат вкарани правила",

обясни д-р Людмил Антов, Директор на областната дирекция по безопасност на храните в Област Монтана. Цели се постигане на икономически ефект, тъй като ще се стабилизират доходите на фермерите, ще им се помогне да излязат от сивия сектор и ще се утвърди фермерският тип животновъдство, който е отмрял в последните години у нас. Освен това ще има и обществена полза, тъй като ще се предложат разнообразни продукти от малки производители без никакъв компромис в качеството.

С измененията в Наредба 26 фермерите ще бъдат облекчени и като инвестиции в оборудване, тъй като няма да им се налага да купуват най - скъпата техника, по който показател до момента са били приравнени с индустриалните производители.

„Сега в рамките на 30-40 000 лв. един фермер може да оборудва обекта си, така че да преработва и продава директно продукцията си",

допълни Д-р Антов. Той благодари специално на т.нар. „Българо-Швейцарски проект" („За Балкана и хората"), който се е оказал стимулатор за катализирането на този процес.

Участниците изразиха и специална благодарност към приноса на Швейцарския опит и специално на госта в семинара д-р Пол Бос, който представи подробно швейцарския опит и даде конкретни съвети на българските експерти, така че те да бъдат гъвкави при контрола, без да правят каквито и да било компромиси в хигиената и качеството на продуктите и производствения процес.

Той обясни, че колкото по-кратък е пътят на продукта от фермата до пазара, толкова повече се стимулира местната и национална икономика и се дава шанс за реализация на уникални продукти от планински ферми. Д-р Бос обясни, че в Швейцария например са регистрирани 550 различни видове сирене, благодарение на уникалните рецепти на малките ферми и едни от най-успешните експортни млечни продукти са именно тези, произведени в малки планински ферми.

„Освен преките ползи за фермерите и по-големите възможности за достъп на крайните клиенти до продукти с ясен произход, високо качество и минимална преработка, от директните продажби има и друга добавена стойност.

Това е ползата за опазване на природата и земите с висока природна стойност, който са дом на редки видове птици и животни, но също така са източник за природни блага за всички нас, тъй като те продуцират чист въздух, вода и почва.

Природо съобразното земеделие и устойчивото управление на малки планински ферми помага за опазването на редки видове като царския орел и лалугера, но също носи по-високо качество на живот на всеки от нас чрез запазената природа",

коментира Мирослава Дикова, координатор на проекта от Българското дружество за защита на птиците.

За проекта „За Балкана и хората"

Четиригодишният българско-швейцарски проект „За Балкана и хората" започна през септември 2012 година. Голямата му цел е изграждането на успешен модел, който да покаже, че връзката между запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша - за местните хора, за бизнеса и за околната среда.

Проектът се изпълнява в партньорство от четири швейцарски и шест български  партньори (включително и Министерството на земеделието и храните) в девет зони от мрежата Натура 2000 в Западна и Централна Стара планина с финансиране от  Българо-швейцарската програма за сътрудничество на обща стойност 4'200'000 швейцарски франка.

Една от специфичните цели е да бъдат подпомогнати най - малко 30 ферми от района на проекта, които произвеждат и продават качествени храни с висока добавена стойност (мляко и млечни продукти, месо, яйца, мед и др.), както и  да бъдат организирани фермерски пазари в София, Монтана, Троян и Карлово, които да предлагат качествени храни, произведени от фирми, ангажирани в проекта.

Подобни статии

Рекламирай в INSERT.BG