Годишната миграция на полярните мечки започна

Годишната миграция на полярните мечки започна

Топенето на морския лед води до големи промени в живота на популацията от 20 000 полярни мечки в дивата природа.

През изминалия месец стотици полярни мечки се разхождат необезпокоявано около покрайнините на малък град в Канада.

Това се дължи на годишната им миграция и завръщането им в залива Хъдсън, който отново започва за замръзва, след лятното топене на ледовете. За да стигнат до леденото си царство всяка есен мечките минават покрай град Чърчил - столицата на полярните мечки. Тази популация от полярни мечки е най - добре проучената и изследвана в целия свят.

Известният зоолог Ян Стърлинг започва своите новаторски изследвания тук преди повече от 40 години. Поради това, че тези мечки идват на брега всяка година те могат лесно да бъдат преброени. Белите мечки се забелязват много по - лесно на фона на зелената трева или кафявите скали, отколкото на фона на морския лед.

Град Чирчил има само 900 жители, но множество хотели. Годишната миграция на мечките се е превърнала в туристическа атракция. Около 10 хиляди туристи се стичат в това затънтено канадско градче всяка година.

С падането на температурите полярните мечки постепенно започват да се събират в крайбрежните райони около Чърчил. Това дава възможност на туристите да се любуват на мечките в естествена среда, намирайки се в безопасност в големи високопроходими бъгита. Туровете с туристи обикновено се провеждат от края на октомври до края на ноември.

Нападенията от мечки тук са голяма рядкост. За последните 50 години е имало само няколко. За да държат мечките далеч от града хората тук използват сирени и стрелят с гумени куршуми. Града временно затваря и сметището, тъй като то примамва много мечки, заради хранителните отпадъци.

Морският лед е от изключително значение за оцеляването на полярните мечки, тъй като това са техните ловни полета. Когато леда се разтопи през лятото мечките се отправят към сушата, където изпадат в т.н. "ходеща хибернация" за да пестят своята енергия.

От 1979 г. до сега морският лед в залива Хъдсън е намалял с около 30% в следствие на глобалното затопляне и това принуждава мечките да прекарват все повече време на сушата. Мечките от залива Хъдсън например сега прекарват средно около 30 дена повече на сушата. Изчисленията показват, че те губят средно по 1 килограм на всеки ден прекаран на сушата, което означава, че губят 30 килограма повече тегло, отколкото преди.

Това неминуемо влияе и на популацията на белите мечки. От 1987 г. до сега популацията им е намаляла 22%. Прогнозите са много мрачни за тези животни. Според учените около 2/3 от популацията ще изчезне до 2050 г., заради топенето на ледовете.

Според изследвания на вкаменелости мечките днес изглеждат по същия начин, както и преди 120 хиляди години. Учените не могат да дадат отговор на въпроса дали мечките ще могат да се настроят отново за живот на сушата  и колко време ще им отнеме тази еволюция.

Според тях на сушата няма достатъчно храна за тези гиганти, които достигат до внушителните 550 килограма. Поради това тези невероятни бозайници са най - уязвими към глобалното затопляне, което може да се окаже пагубно за тях.

Подобни статии

Рекламирай в INSERT.BG