Една различна история, доказваща лъжливите кастрации на кучетата в някои приюти

, последна редакция: 22 Октомври 2014
Една различна история, доказваща лъжливите кастрации на кучетата в някои приюти

Представяме ви невероятната история на една жена, която ни доказва за пореден път, че щом човек има желание, намира и начин да постигне дори невъзможното!

„Осинових куче от приют - общинския приют в с. Долни Богров в гр. София. По действащата Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни - домашни любимци (кучета и котки) на територията на Столична община, разписана от Столична община, ОП "Екоравновесие" са длъжни да предават кучета за осиновяване в клинично здраве, чипирани, обезпаразитени, кастрирани и с паспорт.

Това не е поредната сърцераздирателна история свързана със страданието на безстопанствените животни (а мога много да Ви разказвам за чувството, което изпитваш когато "избереш" своето куче, а останалите близо 800 душички се изправят пред теб и те гледат право в очите с угасваща надежда).

Всички знаем и за кампанията на Столична община "Кастрирай и върни", целяща да се намали популацията на безстопанствени животни. И поради факта, че това не е поредната тъжна животинска история, писана от поредната "проста кучкарка" (цитирам квалификация по адрес на жена, която обича, пази и се грижи за кучета) няма да ви обяснявам защо е добре да се осиновяват животни от общинските приюти.

Това е история, която се уповава на реални факти и доказани твърдения и цели да разкаже истината и да даде сила на хората да се борят за правата си ВИНАГИ и ДО ПОСЛЕДНО.

Слухове има много за дейността на общинските приюти, финансиранията и случващото се при закрити врати и в двата действащи общински приюти на територията на гр. София (този в Долни Богров и този в Сеславци). Но в тази история ще се фокусирам единствено върху доказани твърдения и истински събития.

Спрямо действащата наредба ОП „Екоравновесие" са длъжни (без абсолютно никакво значение дали те са кастрирали или някой преди тях) да предадат кучето на новия му стопанин КАСТРИРАНО.

И като комплимент към собствениците на кучета, които са кастрирали животното си Столична община освобождава притежателя на кучето от дължим данък. Досега имам следното: наясно съм със закона, имам най - прекрасното и мило куче на света (на бас, че всеки смята кучето си за такова) и то осиновено от общински приют и Столична община ме освобождава от данък, тъй като то е кастрирано.

Разбира се, след като взех кучето го заведох във ветеринарна клиника за пълен преглед, ваксини, тестове и обезпаразитяване (така както и когато си закупиш кола и дори досегашният й собственик да твърди, че вчера е сменил всички филтри, ти въпреки това отиваш и ги сменяш).

И така докато сме на прегледа докторът ми установява, че кучето не е кастрирано и е напълно пълноценно мъжко куче. Хм, ами сега?

Като човек, който силно вярва в силата на българския съд и действащото законодателство в страната оформям един сигнал адресиран до Столична община.

Входящ номер на сигнала СО-94-К-170/15.07.2014г. Сигнал, в който разказвам всичко това и предявявам претенция за пълен одит и контрол върху усвоените до момента отпуснати средства на ОП "Екоравновесие" по прословутата кампания "Кастрирай и върни" и възобновяване на финансовите ми загуби породени от факта, че за да защитя твърдението си, че кучето ми има тестиси ми бяха необходими 2 броя експертизи и 1 брой епикриза, 1 брой рентгенова снимка, ехографски преглед, разходи по транспортиране на кучето и куп други на обща стойност 305,60 лв. (за които ще представя финансови документи, както и разпределението им по пера). Това включва направената кастрация, която е на стойност 65,60 лв. /кастрация + упойка/.

Дотук всичко е чудесно. Прежалвам време и пари не защото имам и двете в изобилие, а защото знам, че това е пътя да станем нормална държава. Всеки има права и задължения. И когато закона ми дава закрила аз ще търся своите права. И за да не Ви досадя с излишни детайли и лични разсъждения стигам до кулминацията на историята.

След обаждане от страна на ОП "Екоравновесие" се уговаряме те да дойдат да видят кучето в присъствието на моите ветеринари и да се уверят, че кучето ми не е кастрирано. Ще пропусна частта след тяхното идване, когато те все още бяха доста надъхани и уверени в извършената от тях операция и наличието на спермограма (?!) и жлъчните коментари, че вероятно се опитвам да изкарам пари от тях (като само за справка в претенцията си не съм сложила и лев повече от това, което вече съм дала и за което имам издадени съответните касови бележки).

В крайна сметка докторите се уверяват, че моето прекрасно момче има тестиси и е в пълна кондиция да стане татко. Тук вече навеждат глави и признават грешката си, но се опасяват, че не знаят как се е случило и че било за първи път (Е как не! Колко души, ще вложат 240 лв. и отгоре, плюс време и нерви, за да уверят някого в правотата си?!)

Следва 10-минутен разговор, в който ми се обяснява как не трябвало да стигам до там, а чисто и просто да им се обадя и да им кажа, а аз видиш ли пускам сигнал и тръгвам по "другия" път.

И всичко това придружено с подкани да оттегля жалбата и всичко да е по старо му. И твърдения към мен, че петня доброто име на "Екоравновесие" ... Тук много се питах как се "петни" име с факт, който е неоспоримо доказан и те самите вече не оспорват моето твърдение.

След моя отказ докторите се примиряват с желанието ми да търся правата си по цивилизован и законов път. И тук много държа да отбележа защо го правя. Не защото съм много злобна и обичам да се заяждам с "правещите добро за европейската ни столица", а защото пасивната реакция е най - висшата форма на подчинение.

Защото за да спрем да казваме „нЕма такава държава" трябва да направим нещо. Като например това да спазваме закона и да изискваме от другите да го правят, а когато забележим нарушение не да подминем, а да се борим. Докрай.

И така стигаме до най - интересната част от историята. Докторите си тръгват с наведени глави (но притеснени най - вероятно поради опасността от административно наказание, а не от яд, че са допуснали пропуск/грешка по време на работата си) и след няколко часа получавам неформално обаждане от д-р Манол Нейков, директор на ОП "Екоравновесие". Казвам неформално, защото официалната кореспонденция следва да бъде в писмен вид.

След няколко повишавания на тона и преминаване границата на дипломатическото говорене, няколко откровено истерични изречения, казани под афект от уважавания доктор и въпроси адресирани към мен от типа "Добре, Вие сега какво искате?! Да се самоубием докторите ли?! Стават грешки! Нали не е умрял или заразен!" (имам свидетели на разговора, тъй като беше на високоговорител). Също така и изречения от типа "Вие знаете ли какво става по света, та за една кастрация?! Е ми то самолети падат, госпожа! Влакове дерайлират!"

На което аз опитвам да опонирам, че за съответните грешки има наказания и санкции, да не говорим, че има държави по света в които архитектите на дадена сграда например ги грози смъртно наказание, ако сградата рухне.

Също така имаше и някакъв тип разясняване на неговата работа и тази на екипите му като ми сподели, че сега "заради мен" връща старата система, а именно "отваряне" на всяко куче (важи за женските), за да се увери, че са или не са кастрирани. И че сега "заради мен" ще има повторна хайка в столичния квартал "Свобода" (явно кучето е прибрано от там).

След няколкото мои питания какъв е поводът за този разговор получавам няколко пъти покани да оттегля сигнала си и те да кастрират кучето ми безплатно. Аз отказах. И тъй като ще попитате защо, ще избързам да парирам въпроса Ви.

Защото скъпи мои читатели нямам доверие в това предприятие. Откровено го казвам. И съм в правото си да не чувствам доверие към дадена общинска структура. Чувала съм доста страховити случаи свързани с тях, но тъй като нямам доказателства няма да ги спомена, защото не боравя с клевети. А докато не бъде доказано дадено твърдение, то е клевета.

И така аз предлагам алтернатива: ще бъде кастрирано от моите доктори, на които впрочем имам пълно доверие и "Екоравновесие" ще заплатят сумата. И така още няколко минути докато в крайна сметка не успяхме да се разберем кой какво иска. Аз се придържам към описаната претенция от сигнала ми, докато д-р Нейков смяташе, че аз искам те да се самоубият и какво ли още не.

И държа да вметна част от разговора, която наистина ме потресе. Беше ми направен паралел с действащия Закон за движение по пътищата /ЗДП/ с интересната констатация, че "ми то има и ЗДП, но не се спазва. Какво толкова е станало"... и учудване от страна на г-н Нейков когато опонирах, че това, че не се спазва, не означава, че не следва да се спазва.

Да не говорим, че главно законите не се спазват поради стадния инстинкт заложен у всеки един от нас, но това е друга тема. Както и моята реплика, че по неговата логика защо да спазваме наказателния кодекс. Е, не стигнахме до консенсус и най - вероятно ще се видим в съда.

Пиша всичко това, за да Ви кажа, че да хвърлите усилия, нерви, време и пари в нещо подобно си ЗАСЛУЖАВА, защото правовата сила на държавата я има. От нас гражданите обаче зависи дали ще я използваме по предназначение или ще предпочетем "да не се занимаваме".

И за финал искам да изкажа искрените си благодарности към хората, които са изчели докрай моята история (уверявам ви съкратила съм максимално историята).

Пожелавам успех на всеки в собствените му борби, защото малките успехи са тези, които ни правят активни и будни граждани и ако всеки от нас преборва малки "камъчета" ще постигнем много за доста кратко време."

автор: Кристина Петкова

Ако и вие искате да дадете гласност на подобен проблем или да споделите хубава новина, свързана с животните, не се колебайте да ни пишете и да ни изпратите снимки, а ние ще публикуваме историята ви в нашата рубрика "Лично с Бау Бау". Благодарим Ви!

Коментари за Една различна история, доказваща лъжливите кастрации на кучетата в някои приюти

  1. 1.

    НАПЪЛНО ВИ ПОДКРЕПЯМ.ПРОПОВЯДВАМ ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ТЪРСИМЕ ПРАВАТА В СЪДА ОТДАВНА И БЪДЕТЕ СИГУРНА ,ЧЕ ЩЕ СПЕЧЕЛИТЕ.

  2. 2.

    Браво на Вас, искрено се възхищавам и призовавам всички, които се смятаме за отговорни и НОРМАЛНИ , нека се държим като такива-нормално и отговорно!
    ЗАСЛУЖАВА СИ!

  3. 3.

    Аз съм потърпевша също като вас, което значи,че нищо не се е променило в това Екомракобесие.Мръсни, гадни и долни изверги са, това е една печалбарска мафия.

  4. 4.

    Възхищавам ВИ се , шапка ВИ свалям.И напълно ВИ подкрепям.

Подобни статии

Рекламирай в INSERT.BG