Не изхвърляйте "старата вода" в аквариума

Не изхвърляйте

Водата, която наливаме в аквариума, трябва да бъде прозрачна и без всякаква миризма. Питейната вода от чешмата не е подходяща, защото е хлорирана.

Тя трябва да престои в широк отворен съд три дни, докато изчезне миризмата и стане годна за употреба. Едва тогава в аквариума може да се постави пясък на дъното, да се посадят растения и да се заселят рибки.

Запомнете: колкото повече "старее" водата, толкова по - добро биологично равновесие се създава в нея. В такава вода с лек жълтеникав оттенък след време рибките наистина се чувстват добре.

"Каква вода изискват рибките - твърда или мека?"

Малко видове рибки могат да живеят в мека, и в твърда, и в сладка, и в солена вода. Те се наричат еврихалинни. Всички останали рибки в зависимост от мястото на своя произход са приспособени към определен тип вода и понасят промяната в твърдостта или солеността й само в относително малки граници. Те се наричат стенохалинни.

Каква вода е подходяща за рибкитеПрекалено твърдата вода се омекотява чрез дестилация, деминерализация или като се разрежда с мека вода, например дъждовна, снежна, дестилирана.

Много меката вода, преди всичко дестилираната или деминерализираната, може да се направи по - твърда чрез прибавяне на химикали или определено количество твърда вода.

В повечето природни води твърдостта на водата се дължи главно на сулфати и в по - слаба степен на карбонати, като съотношението между катионите на калция и катионите на магнезия е 3:1 до 2:1. Поради това, ако трябва да се увеличи твърдостта на водата по химичен път, достатъчни са калциев и магнезиев сулфат, които създават постоянна твърдост.

Твърдостта на водата се мери в градуси, които са различни по произход - немска, френска, английска и американска. У нас се употребява немската скала, която по международната номенклатура се обозначава с буквите dH - немски градуси.

1° от тази скала показва, че съдържанието на калция /СаО/ в 1 л вода е приблизително 10 мл/л или еквивалентното количество магнезий, което е 7.14 мг/л.

Твърдостта на водата може да бъде преходна /карбонатна/ или постоянна /некарбонатна/. Сборът от преходната и постоянната твърдост дава общата твърдост на водата, означавана в немската скала със знаците GH.

Преходната /карбонатна или бикарбонатна/ твърдост се причинява от киселите бикарбонати на калция и магнезия. В природата карбонатите на калция се срещат като варовик, креда, мрамор. За нуждите на нашия аквариум твърдата вода може да се използва след преваряване. Постоянната /некарбонатна/ твърдост се причинява от сулфатите на калция и магнезия.

Определянето на твърдостта на водата е изключително важно, тъй като в някои случаи именно от нея зависи успешното отглеждане на рибките. Най - добре е да се консултирате по този въпрос в някоя от лабораторните на водните източници в района или със съответния научен институт. Там ще получите най - точни данни за състава и твърдостта на местните водоизточници.

Полезна ли е изворната вода за рибкитеДестилиране на водата в аквариумаАко трябва да степенуваме водите, подходящи за нашия аквариум, на първо място ще поставим изворната вода, омекотена чрез замразяване. По - нататък ще кажем няколко думи за това как става омекотяването.

На второ място са дъждовната и снежната вода, но те задължително трябва да се филтрират. И на трето място е водата от чешмата, ако твърдостта и е подходяща за отглеждане на съответния вид рибки.

За омекотяване на водата се използват различни физически и химически методи. Химическите методи обаче изискват точно дозиране и допълнителен контрол.

Най - разпространеният начин е дестилацията на водата. Имайте предвид обаче, че при дестилация всички метали оставят известно количество окиси, някои от които са опасни за рибните зародиши и дори за развитите вече рибки.

Затова когато купувате дестилирана вода, непременно запитайте как е произведена. Химически чистата дестилирана вода се получава само от стъклените дестилатори. Не забравяйте също, че дестилираната вода се среща в природата във формата на дъжд и сняг.

Но и тази вода не е химически чиста. По пътя си към земята тя също се насища с органични и неорганични вещества. Особено опасна е дъждовната или снежната вода в райони със силно развита химическа промишленост. Не използвайте също дъждовна вода, която се стича по току-що поставена водосточна тръба.

Що се отнася до снежната вода, имайте предвид, че снегът поглъща много повече нечистотии, отколкото дъждът. Ще се убедите в това, като разтопите пресен сняг и след това дестилирате водата. Филтърът става черен.

Затова стопеният сняг непременно трябва да се филтрира. Събирайте снега не веднага, щом навали, а няколко часа по - късно, когато въздухът вече е попрелистен.

Разтопеният сняг и дъждовната вода трябва да престоят няколко дни, за да може нечистотиите, които са останали в тях, да се утаят и много от вредните вещества да се разложат. Отливайте водата внимателно, за да не потече с нея и утайката.

Водата може да се омекоти и чрез замразяване, при което се отделят солите на калция и магнезия. Преди да започнете да размразявате леда, непременно го изплакнете с хладка вода.

През зимата можете да вземете готов лед и да го разтопявате на тих огън. Изплакнете го преди това с хладка вода и получената вода оставете да престои 1-2 дни.

Наред с твърдостта на водата много важни нейни свойства са и киселинността и алкалността й. Тях също трябва да имате предвид, когато отглеждате рибки, защото в противен случай усилията ви да имате здрави и красиви любимци просто могат да пропаднат.

Киселинният или алкалният характер на водата се определят от нейната активна реакция, т.нар. рН. Нека за малко си припомним този урок от химията. Водата съдържа водородни катиони и хидроксилни аниони. В чистата вода тяхната концентрация е 10 нa минус 7.

Ако рН - 7.0, тогава водата има неутрална реакция. При рН под 7.0 концентрацията на водородните катиони се увеличава и водата придобива киселинна реакция. Обратното се наблюдава при увеличаване на хидроксилните аниони - рН нараства над 7.0, а водата придобива основна /алкална/ реакция.

Не подценявайте рН. Ако искате да имате успех при отглеждането на аквариумни рибки, непременно трябва да знаете каква вода използвате.

Измерването на рН става по два начина:

  • с рН-метри
  • с помощта на индикатори

Електроизмерването със специални рН-метри е много скъпо и затова се прилага само в лабораториите. В акваристиката се използват само книжни индикатори. Това става като сравняваме цвета на използвания книжен индикатор със стандартната цветна скала.

При рН 6 оцветяването е жълто, при рН 6.2 - жълто със зелен оттенък, при рН 6.4 - жълтозелено, при рН 6.7 - зелено, при рН 6.9 - сиво зелено, при рН 7.2 - снвосиньо, при рН 7.6 - синьо.

Когато изследвате вода с по - висока алкалност, използвайте тимолинова синя, а при по - висока киселинност - метилова червена боя. В специализираните магазини се продават различни малки устройства за определяне на твърдостта и киселинността на водата.

Ако трябва да подсилите киселинността на водата, използвайте малко количество солна или сярна киселина. Това се налага, когато добре знаем, че определен вид аквариумни рибки изискват кисели води, т. е. рН под 7.0. Не забравяйте обаче правилото, че винаги прибавяме киселината към водата, а не обратното.

Когато подсилвате киселинноста на водата с тези реактиви, непрекъснато контролирайте рН, за да не метод. Той е приложим само от някой акварист химик. Вие се научете да подсилвате киселинността на водата с екстракт от кори и корени. Този метод обаче е приложим само при чисти води - дестилирана, дъждовна или снежна, или пък вода от извор.

Никога не използвайте винена, лимонова или оцетна киселина, тъй като те размътват водата. Ако сте прибавили повече киселина, неутрализирайте я със сода бикарбонат.

Опитните акваристи често говорят за т.нар. "стара вода" и твърдят, че тя е идеалната среда за рибките и растенията. За какво става дума?

С течение на времето цветът на водата в аквариума постепенно се променя, тъй като растенията отделят в нея особени вещества, които учените наричат метаболити, т.е. продукти от обмяната на веществата. Рибите също изменят химичните и физичните й свойства.

Установено е, че физичните свойства на дестилираната вода са доста различни от свойствата на водата, в която са живели риби. Характерът на тези промени благодарение на присъствието на рибите все още не е изяснен. Днес обаче се знае, че такава вода действа благоприятно на рибките и ги предпазва от някои болести. Учените наричат тази променена вода Fisch conditioned water, т. е. вода, изменена от рибите, а акваристите я наричат просто "стара вода".

"Старата вода" лесно се различава от "младата". В аквариума тя е абсолютно прозрачна, ако, разбира се, в него няма рибки, които непрекъснато ровят пясъка. Ако в тъмна стая осветим предната стена на аквариума, у нас се създава впечатление като че ли рибките "висят" в пространството. В белия емайлиран съд обаче "старата вода" изглежда жълтеникава.

Тази вода е ценна и трябва да се пази. Тя не се образува отведнъж. От друга страна обаче, не е възможно изобщо да не се сменя водата Затова запомнете: биологичните предимства на "старата вода" се запазват напълно, ако веднъж в седмицата се подменя 1/5 част от нея.

И още един съвет: редки и ценни рибки не бива да се поставят в прясно налята, т.е. "млада" вода. Най - добре е в аквариума да се налее до средата "стара" вода от друг аквариум. В краен случай в новия аквариум може отначало да се пуснат за десетина дни няколко най - обикновени, непретенциозни рибки. Те създават, макар и отчасти, подходяща среда, в която след това може да бъдат пренесени редките рибки.

Какъв трябва да е пясъка в аквариумаЗа да бъде водата прозрачна, в аквариума не трябва да има мътилка от разтворени органични и неорганични частици.

В новия аквариум мътилката може да има бактериален произход, но тя изчезва след известно време. Може обаче да се случи нещо друго, което е особено неприятно - да се образува мътилка от глина.

В дребния пясък и особено в пясъка, взет от кариери, има доста примеси от глина. Затова такъв пясък не е подходящ за аквариума. Дребният речен пясък също не е за препоръчване, защото много трудно се промива. Най - подходящ е пясъкът, при който големината на отделните песъчинки е колкото пшенично зърно.

Добре промитият пясък не бива да се изсипва върху дъното на празния аквариум, а едва когато съдът е напълнен до половината с вода. По такъв начин веднага може да се провери качеството на измиването.

И така, пълна смяна на водата в аквариума не се препоръчва. В прясната вода нито рибките, нито растенията се чувстват добре, дори когато е използвана вода без хлор, чиста кладенчова или от повърхностен водоизточник. Към пълна смяна на водата се пристъпва само когато аквариумът напълно се преустройва, и то невинаги. Опитният акварист не изхвърля старата вода, а я запазва и след като преустрои дъното, използва поне половината от нея.

Често пъти една или две седмици след устройването на аквариума водата потъмнява. Тогава мнозина сменят цялото съдържимо на съда и това е най - голямата им грешка. По правило потъмняването пак ще се появи.

Повечето новосъздадени аквариуми трябва да "преживеят" своето потъмняване. То се отстранява с помощта на филтри и главно с достатъчно количество растения. В никакъв случай обаче водата не се сменя.

Ако аквариумът редовно се почиства /например един път седмично или месечно/, тогава се прави само частична смяна на водата. Ако се смени например 1/5 от водата, доливаната прясна вода може да не е престояла. Ако обаче се смени повече от 1/4, тя трябва предварително да се подготви и да се остави да престои, така че хлорът да се изпари и водата да се затопли до обикновена стайна температура.

"Трябва ли да се добавя сол към водата?"

Нужна ли е сол в аквариумаNaCl във водата на рибкитеУмереното съдържание на натриев хлорид /готварска сол/ действа отчасти върху възрастните риби като дезинфекционно средство против много плесени и паразитни болести.

Никога обаче не бива да се забравя откъде произхождат нашите питомци. Рибите, които живеят във води, бедни на соли, обикновено трудно понасят натриевия хлорид. И малко количество сол може да им причини физиологични затруднения.

Повечето сладководни рибки понасят по - добре калиевите, отколкото магнезиевите и натриевите соли.

Поради това в аквариумната вода никога не се поставя голямо количество натриев хлорид, ако не се отглеждат животни и растения с подчертано морски произход.

5.0, 1 гласа
прегледи 8230

Препоръчани продукти

Подобни статии

7 лоши навика на кучето

7 лоши навика на кучето

"Не! Лошо куче!" Колко пъти ви се е налагало да използвате тези думи? Може би твърде много?! Едно о...

Рекламирай в INSERT.BG