Как влияе цветът на котката върху нейния характер?

Научните работници от институт за изследвания на животни във Великобритания установяват, че има връзка между цвета на котката и нейния характер. В защита на това твърдение, те провеждат редица проучвания сред дългогодишни собственици на котки.

Те констатират, че най - популярни сред любителите на тези животни са чисто черните, сивите и белите котки. Другите често срещани окраски са бяло-черната, както и тази на бели, сиви и оранжеви петна.

Ето и резултатите от проведените проучвания върху цвета на котките и техните характери.

Половината от анкетираните стопани свидетелстват за това, че цветът на котката влияе не толкова на нейния собствен характер, колкото на характерните черти и душевното състояние на нейния собственик.

Една част от запитаните твърдят, че доброто отношение от страна на хората, разбирането, условията на живот, както и индивидуалният подход към възпитанието на животното играят много по - голяма роля в определянето на неговия характер, отколкото цветът му.

Но според някои животновъди и ветеринарни лекари с дълъг стаж в този бранш и редовни контакти с такива животни определено се наблюдава връзка между цвета на котката и нейния характер.

Те твърдят, че черно-белите котки, както и тези с равномерно сива окраска или на леки райета спадат към категорията на котки с много добър характер.

Те се справят със стреса много по - добре от другите и като цяло са добри домашни любимци за семейства с деца.

И най - важното: според ветеринарните лекари набеждаваните във фатализъм черни котки всъщност нямат никаква вина за това и те също са с доста добър характер.

Пухкавите красавици с така наречената костенуркова окраска (на бели, сиви, кафеникави и оранжеви петна) имат много интересна особеност.

Те винаги са от женски пол. Чисто генетически е невъзможно котка с такава окраска да бъде от мъжки пол. Тези животни по правило са независими и настоятелни.

Трицветните котки са тези, срещу които има най - много оплаквания за агресивно поведение и причинени щети в домовете на техните стопани. Те най - често проявяват агресия и по време на преглед при ветеринаря.

Там е работата, че някои котки, които се държат агресивно във ветеринарните клиники, всъщност са много кротки и привързани към дома си. В такива случаи поведението им се дължи на страх или преживяна травма в крехка възраст.

Белите котки със сини очи могат да бъдат доста по - плахи в сравнение с останалите. Освен това тази окраска често е знак за увреден слух, причиняващ частична или цялостна глухота.

Селекционерите със значителен опит твърдят, че котките със синя, сребриста и кафява окраска имат най - красивата козина, но техният характер не се поддава на възпитание.

Сребристите котки са сравнително спокойни, но много притеснени в непознати ситуации. Погалването или хващането им от непознат човек понякога е невъзможно.

Златистите котки обаче, са доста по - сговорчиви. А чисто кафявите котки (те се срещат рядко) са нежни, гъвкави и игриви. Те лесно се примиряват с къпането и разресването на козината им.

Дългокосместите почти винаги са с по - мек характер от късокосместите. Затова те се смятат са едни от най - добрите домашни любимци.

При двуцветните котки преобладаващия цвят определя характеристиката на козината им. Те също се поддават лесно на разресване, къпане и други грижи.

Котките с рижа козина са дръзки и своенравни. По правило колкото по - наситени са те на цвят (до керемиденочервено), толкова по - трудно се преговаря с тях.

Те изискват максимално внимание към себе си и ако не го усещат така както им се иска, често прибягват до някакво отмъщение или друга беля, за да го получат.